ЕНОРИЯ "РОЖДЕНИЕ НА БЛ. ДЕВА МАРИЯ"

СВЕТИЛИЩЕ на БЛ. ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ Епископ и Мъченик за вярата гр.Белене

Завръщане в България

След десет годишно отсъствие, през април 1924 г., младият богослов се завръща в родината и отново прегръща своите близки, събратя и приятели в Белене. Той е един от четиримата студенти, заедно с още трима свещеници и двама монаси, които отиват в новия манастир на пасионистите в Русе. Там Евгений Босилков окончателно завършва богословската си подготовка. На 26 юли 1926 г. епископът-пасионист, монс. Дамян Теелен го ръкополага за свещеник в Русенската катедрала.

Младият и интелигентен свещеник, с висока духовна подготовка и забележителна ерудиция, владеещ тринадесет езика – български, руски, румънски, холандски, фламански, латински, гръцки, френски, немски, английски, испански, италиански – получава покана от настоятелите си да усъвършенства източно-църковните науки в Италия към Папския източен институт в Рим. Настанен е в генералното настоятелство на пасионистите, до базиликата на светите Йоан и Павел и до известните историческа места Колизеума и Палатинския хълм. Завръща се в България през 1929 г. и усилено работи по докторската си дисертация. На 20 март 1931 г. отново е в Рим, а през януари на следващата година е готов за защита на темата: “De Unione Bulgarie cum Ecclesia Romana, primo dimidio saeculi XIII” (“За Унията на България с Римската църква през първата половина на XIII век”). Това е критическа студия по въпроса, който до този момент е бил третиран изключително от православни християни, неблагосклонно разположени към единението между Рим и Константинопол. Докторската му дисертация е пропита от силен екуменистичен дух и от стремеж християните да образуват едно стадо с един Пастир, според горещото желание на Исус.