ЕНОРИЯ "РОЖДЕНИЕ НА БЛ. ДЕВА МАРИЯ"

СВЕТИЛИЩЕ на БЛ. ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ Епископ и Мъченик за вярата гр.Белене

Богословско-литургични справки

“Идете и обучавайте всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, на Сина и на Светия Дух, като им предадете да спазват всичко което съм ви заповядал”(Мт. 28,19-20) .

Върху този завет на Христос се основават учението и практиката на Църквата около Кръщението. Кръщаваният е този, който е провъзгласен за последовател на Христос и от Христа, умрял и възкръснал, е въведен в общението на Пресветата Троица. Сам Христос го прави свой верен свидетел, като му дава нова заповед, закона на любовта. “Кръщението е основата на целия християнски живот, входното предверие към живота в Светия Дух, и врата към другите тайнства, необходими за спасението, чрез което хората биват освободени от греховете,  възраждат се като Божи чеда и придобиват облик на Христос, биват присъединени към Църквата”(CCC 1213).

“Да се стане християнин се изисква, още от времето на Апостолите, един път и едно посвещение с различни преходи”(CCC 1229). Кръщението е първият преход и чрез него се влиза в Християнската Общност. Когато Кръщението е давано на деца (и това е най-честият случай за нашите общности), се изисква преподаване на вероучение след Кръщението, което съпътства личностното израстване и кръщелните благодати.  1231). Това бива осъществено чрез вероучението за деца и подрастващи и обхваща още и моменти с литургичен характер. Когато обаче се отнася за възрастни, катехизисът се провежда според указателя на “Ордена за Християнско посвещение на възрастни”, по-ясно изразено и по задълбочено (кф. RICA).

Църквата винаги е обръщала специално внимание на отслужването на Кръщението , защото значението и благодатта на тайнството се проявяват ясно и общността е напълно съпричастна при отслужването. Началният знак на Кръста поставя печат върху кръщавания, провъзгласяването на Словото просветлява и предизвиква радостния отговор на вярата, която бива тържествено изповядана; кръщелната вода; осветена от мощта на Духа и станала източник на живот, избавя от греха и въвежда в божествения живот чрез съпричастието в Смъртта и Възкресението Христови. Помазването със свещеното масло, освещава кръщавания както е бил осветен Христос; бялата одежда е знак за новото достойнство на преоблечената твар от Христос (кфр. Гал. 3,27) и запалената свещ от пасхален восък го зове да бъде светлина на света (кфр. Мат. 5,14) ; накрая обредът на отваряне го подготвя за слушане и провъзгласяване на Словото Божие. Последният дар, който получава кръщаваният е молитвата на Божиите чеда: Отче наш.