ЕНОРИЯ "РОЖДЕНИЕ НА БЛ. ДЕВА МАРИЯ"

СВЕТИЛИЩЕ на БЛ. ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ Епископ и Мъченик за вярата гр.Белене

Канонични правила

“Отслужването на Мисата като действие на Христос и на Божия народ, йерархично устроено, съставлява център на целия християнски живот за всемирната Църква, за местната и за отделните верни. В Мисата всъщност се намира или върхът на действието чрез което Бог осветява света в Христос, или почитането, което хората отдават на Отца. Всичките други свещени действия от християнския живот са в тясна връзка с Мисата, от нея произлизат и към нея са насочени” (IGMR 1).

“Църквата живо да се грижи , та верните да не присъстват като чужди или неми зрители на тази тайна на вярата, но чрез пълно разбиране на обредите и молитвите, да участват съзнателно, напълно и внимателно” (SС, 48).

“За да може да се дава пресветата Евхаристия на момчетата и момичетата, се изиска те да имат достатъчно благоразумие и да получат старателна подготовка, така че да имат за Христовата тайна познание, съответстващо на способностите им и да бъдат в състояние да приемат с вяра и набожност Тялото на Господа” (CJC кан. 913).

Задължение е преди всичко на родителите и на тези, които изпълняват службата, освен енориста, да се погрижат  децата, достигнали до ползването на разума, да бъдат надлежно подготвени и възможно най-рано да вземат присърце и да се заинтересуват от тайнството изповед, да бъдат нахранени с тази божествена храна; задължение е и на енориста да бди децата да не се приближават до Светото Причастие, ако не са достигнали до ползването на разума или, които по негова преценка не са достатъчно подготвени” (CJC кан. 914).

“Който съзнава, че е извършил тежък грях, да не участва в Мисата, нито да приема Тялото на Господа, без преди това да се е изповядал” (CJC кан. 916).

“Който е приел Пресветата Евхаристия, може да я приеме и втори път в същия ден, но само по време на евхаристичното отслужване, на което присъства” (CJC кан. 917).

“Който желае да приеме пресветата Евхаристия, преди светото причастие да се въздържа един час най-малко от каквато и да е храна или питие, с изключение на вода и лекарства” (CJC кан. 919).

След посвещаване в пресветата Евхаристия, всеки верен има задължение да приема светото причастие поне един път годишно” (CJC кан 920§1). Това задължение е юридическо и е тежък грях, ако не се спазва.

Все пак, от богословска и духовна гледна точка същата Църква твърди: “Цялата традиция на Църквата учи, че верните, чрез тайнството Причастие, се включват по-съвършено в евхаристичното отслужване. По такъв начин, всъщност, участват по-пълноценно в евхаристичното Жертвоприношение, т.е. не само с вярата и с молитвата, като се обединяват с Христос, принесен на олтара, само духовно, но още и приемайки Самия Него чрез тайнството, така да постигнат по изобилни плодове от пресветото Жертвоприношение”. (Св. Прич. ААS  LХІІ 1970, стр. 664).

В друг документ се посочва: “Тъй като е явно че Пресветата Евхаристия, получавана често или всеки ден, увеличава единението с Христос, подхранва по-обилно духовния живот, укрепва по-мощно душата с добродетели, дава на този, който се причестява едно по-сигурно насищане с вечно щастие; енористи, изповедници и проповедници зоват с чести увещания и много старание християнския народ към това толкова благочестиво и здравословно ползване” (ЕM, 37).

Църквата учи, че участието в Евхаристичното отслужване без причестяване е участие “наполовина”. Всеки верен трябва да постъпва така, че участието в Евхаристичното отслужване да бъде възможно най-пълно.

Всички кръщавани, които могат да приемат причастието са задължени да приемат Предсмъртното Причастие. Всъщност всички верни, по каквато и да е причина, ако се намират в смъртна опасност, по правило следва да получат Светото Причастие и пасторите трябва да бдят, за да не бъде отложено даването на това тайнство, така че верните да приемат утехата, докато са още в пълно съзнание” (ЕM, 39).