ЕНОРИЯ "РОЖДЕНИЕ НА БЛ. ДЕВА МАРИЯ"

СВЕТИЛИЩЕ на БЛ. ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ Епископ и Мъченик за вярата гр.Белене

Актуално положение

Тъй като Евхаристията е източник и връх на литургията и затова, център на християнския живот, е разбираемо, че верните са длъжни да участват в евхаристичното честване през празничните дни. Така би трябвало да бъде, но действителността е различна. Постоянното участие в неделната Евхаристия е много слабо. Верните от нашата Епархия не са възпитани в този дух. Не считат отсъствието за грях. Има хора, които идват от време на време, други – само на отслужване на Евхаристията за починали близки, трети се отбиват на Коледа и Великден.

Участието на празничната миса е различно при отделните групи – то е по-голямо при жените, отколкото при мъжете, може да се каже че е постоянно при над 60-годишните и почти липсва при католиците между 25 и 60-годишна възраст, най-вече заради пропуснатото религиозно възпитание през мрачните комунистически времена. Присъстват само около 10 процента от децата в училищна възраст, най-вероятното заради слабото поощрение и липса на интерес от страна на родителите.

Що се отнася до участието в евхаристичната трапеза, объркването и незнанието е тотално – Причастието се приема сякаш от всички – от хората, идващи веднъж годишно, от живеещите без брак, от некръщавани… Благословеният хляб – нафорът, раздаван на всички в православната църква в края на Литургия, може би ги кара да смятат, че и нашият Хляб е за всички. Значителна част и от редовните не приемат тялото Христово с ясното съзнаване за важността на този акт, не умеят да се уединяват в лична молитва с Бог, присъстващ в сърцата им, не използват рационално времето, с което разполагат след Причастието – за размишление и молитва.

Въпреки литургичната реформа, проведена от Събора, за да се направят нашите отслужвания по-живи и посещавани, не можем да твърдим, че нашите неделни събирания имат тържествен облик и че поместват в себе си разнообразни по вид служения или че се открояват с богатство от символи, силни послания, осъвременяване на молитвата, чрез всекидневното свидетелстване. Понякога изключително силната привързаност към старите обичаи не позволява всичко това.