ЕНОРИЯ "РОЖДЕНИЕ НА БЛ. ДЕВА МАРИЯ"

СВЕТИЛИЩЕ на БЛ. ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ Епископ и Мъченик за вярата гр.Белене

Канонични правила

“Брачният договор, чрез който мъжът и жената създават сдружение между тях за цял живот, уредено по своето естество за благото на съпрузите и създаването и възпитаването на потомство между кръщаваните, е бил издигнат от Христос Господ до достойнството на тайнство. Все пак, между кръщаваните не може да съществува законен брачен договор, ако не бъде сам по себе си тайнство” (CJC кан. 1055 §1 и 2).

“Съществените свойства на брака са единството и неразтрогваемостта, които чрез християнския брак, получават особена устойчивост по причина на тайнството” (CJC кан. 1056).

“Бракът е съставен със съгласието на страните, проявено законно между хората, способни по право; съгласие което не може да бъде заменено от никаква човешка власт. Брачното съгласие е деяние на воля, чрез което мъжът и жената, с безвъзвратен договор, се дават и се приемат взаимно, за да сключат брака” (CJC кан. 1057 §1 и 2).

Духовните пастири имат задължението да се погрижат, та собствената църковна общност да даде на верните тази подкрепа, която има власт да запази брачното положение в християнски дух и да го накара да напредва в усъвършенстването. Такава подкрепа се дава главно:

  1.  чрез проповед, чрез катехизис, пригоден съответно за малки, младежи и за възрастни, и още чрез използване на инструменти за обществено предаване, така че верните да бъдат подходящо осведомени за значението нахристиянския брак и за задълженията на съпрузите и на християнските родители;
  1. чрез личната подготовка за венчавката, така че годениците да се подготвят към святост и към задълженията на новото си положение;
  2.  чрез плодоносна венчавка, която изяснява как съпрузите са знак на единство и плодоносна любов между Христос и Църквата, към която действително са съпричастни;
  3. чрез подкрепата, предложена на младоженците, така че спазвайки и съхранявайки вярно брачния договор да успеят да преживяват в лоното на семейството един все по-свят и по-пълноценен живот” (CJC кан. 1063).

 

“Католици които не са приели тайнството на миропомазанието, да го приемат преди да пристъпят към венчавката, ако това може да се направи без голямо притеснение.

За да се получи пълноценна венчавка, живо се препоръчва на младоженците да се приближат до тайнствата на Покаянието – изповедта и до пресветата Евхаристия” (CJC Кан. 1065 §1 и 2).

Епископската Конференция да установи правилата около изпита на младоженците, както също около брачните брошури или други подходящи средства, за да се извършат необходимите изследвания за разрешаване на брака, така че след тяхното точно изпълнение енористът да може да пристъпи към подкрепата на брака” (CJC кан. 1067).

“Препятствието, напротив, прави лицето неспособно да сключи законен брак” (CJC кан.1073).
Най-обикновените препятствия са следните:

  1. “Мъжът преди да е навършил 16 години, а жената преди да е навършила 14 години, не могат да сключват законен брак” (CJC кан. 1083 §1);
  2.  “Предварителното и постоянно безсилие да сключат съюз” (CJC кан. 1084 §1).
  3. “Бракът между две лица, от които едното е кръстено в Католическа Църква, а другото не е кръщавано, е незаконен” (CJC кан. 1086 §1);
  4. По права линия на кръвно роднинство, бракът е нулев между всички роднини по възходяща линия и потомци. По съребрена линия бракът е нулев до четвърто коляно включително” (CJC кан.1091 §1 и2).
  5. “Сродството по права линия спъва брака до някоя степен” (CJC кан. 1092).
  6. “Неспособни са да сключват брак: тези, при които е налице тежка липса на преценка спрямо съществените брачни права и задължения; взаимното допускане и приемане; тези, които по причина от психично естество не са в състояние да поемат съществените задължения на брака” (CJC кан. 1095).

 

“Браковете да бъдат отслужени в енорията, в която една от сключващите страни има жилище или почти жилище; с разрешение на собствения Епископ или на собствения енорист бракът може да бъде отслужен другаде” (CJC кан. 1115). “Бракът между католици или между една страна католическа, а другата некръстена в католическа вяра, да бъде отслужен в енорийската църква; в друга църква или молитвен дом с разрешение на Епископа на мястото или на енориста” (CJC кан.1118 §1).

Бракът между две кръщавани лица, от които едното е било кръщавано в католическа Църква, а другото напротив, участва в Църква или църковна общност, която няма пълно общение с католическата Църква, е забранен без специално разрешение от вещите власти”(CJC кан.1124).

Може да даде това разрешение Епископът на мястото, ако има точна и разумна причина; все пак да не се дава, ако не са изпълнени следните условия:

  1. католическата страна да заяви, че е готова да отстрани опасностите за изоставяне на вярата, да обещае искрено че ще направи всичко, което е по силите й, та всички рожби да бъдат кръстени и възпитани в Католическата Църква;
  2.  За тези обещания, за които държи католическата страна, да бъде осведомена веднага другата страна, така че да се разбере със сигурност, че тя е известена за обещанието и задължението от Католическата страна;
  3. двете страни да бъдат осведомени върху целите и съществените свойства на брака, които, никоя от двете договарящи страни, не трябва да изключва” (CJC кан.1125).

 

Забранено е, преди или след брака, да се провежда друго религиозно отслужване на същия брак, за даване или подновяване на брачното съгласие; да бъде изключена също, религиозна церемония /венчаване/, при която католическият помощник и некатолическият служител, следвайки всеки собствения обряд, искат заедно съгласието на страните” (CJC кан 1127 §3).

“От един законен брак между съпрузите се ражда една връзка, която по своето естество е трайна и изключителна; освен това, в християнския брак съпрузите са подкрепени и посветени от едно особено тайнство за задълженията и достойнството на тяхното положение. И двамата съпрузи имат равни права и задължения за това, що се отнася до обединението на съпружеския живот” (CJC кан. 1134 и 1135).

“Родителите имат много важно задължение и главно право да се грижат много старателно за възпитанието на рожбите си, както физическо, обществено и културно, така и морално и религиозно” (CJC кан.1136).