ЕНОРИЯ "РОЖДЕНИЕ НА БЛ. ДЕВА МАРИЯ"

СВЕТИЛИЩЕ на БЛ. ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ Епископ и Мъченик за вярата гр.Белене

Богословско-литургични справки

“Чрез тайнството на Брака, християнските съпрузи изразяват, в знака, своето съпричастие към тайната на обединението и на плодотворната любов между Христос и Църквата” (RSM, 1).
Брачният договор, чрез който мъжът и жената установяват между себе си общението за целия живот, по своето естество е уреден за благото на съпрузите и за създаване и възпитаване на потомството, между кръстените и бил издигнат от Господа до достойнството на Тайнство. Той става така действителният образ на договор на съпружеска обич на Христос с неговата Църква (виж Еф. 5,22 сс.).

“Християнският брак изисква по правило литургично отслужване, което изразява по обществен и задружен вид, изключителното църковно естество, свързано с тайнството на брачния договор между кръщаваните, чрез такъв знак свързан с тайнството на осветяване, отслужването на брака, вместено в литургията…трябва да бъде за себе си законно, достойно и плодотворно” (FC, 67).

Служители на Венчавката са самите съпрузи, които изразяват пред общността своя избор на призвание и своето обещание за една служба на общението.

Венчавката, създавайки между съпрузите неразтрогваема връзка, която е като посвещение, започва и основава ново чувство на благодат. Плодовитата любов на Христос към Църквата, достигнала до върховната жертва на кръста, по тайнствен начин е предадена на съпрузите, чрез тайнството на венчавката; така им е предложено едно своеобразно звание към святост и са поднесени необходимите божествени помощи, необходими за да се изпълни напълно и до край.

“Дарът на Свети Дух, който преобразява съпружеската любов става новият закон на християнската двойка” (ЕvSM, 49).
От християнския Брак “произлиза семейството, в което се раждат нови граждани на човешкото общество, които чрез благодатта на Свети Дух стават чрез Кръщението Божи чеда и увековечават през вековете неговия народ” (LG, 11).

Наистина нужно е да се потвърди, че самата двойка ще се счита за “семейство” от отслужването на венчавката, а не едва когато се родят децата. Всъщност, образът на “двойка” се стреми към затваряне на съпрузите в самите себе си, допринасяйки за създаване на един тенденциозен, личен и егоцентричен манталитет. Напротив, образът на съпрузите като “семейство” ги отваря, още от начало, не само към децата, които са призвани да приемат със щедра любов, но също и към другите и към Църковната Общност.
Християнското семейство, което се ражда от Брака, ще бъде свидетел на присъствието на Господа като малка Църква, защото ще проявява истинското естество на Църквата чрез любовта, плодовитостта, взаимната вярност на съпрузите и братското общение на неговите членове.