ЕНОРИЯ "РОЖДЕНИЕ НА БЛ. ДЕВА МАРИЯ"

СВЕТИЛИЩЕ на БЛ. ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ Епископ и Мъченик за вярата гр.Белене

Званието – дело на моя живот

По традиция, четвъртата пасхална неделя се молим за звания. Тази годината темата е: “Званията, знак за надежда основан върху вярата”.

Голяма е надеждата, която ни вдъхва Блажения Евгений, голяма е надеждата, която е имал и самият той, отговаряйки на Божията покана и прегръщайки свещеническото звание. Безценни са и размишленията, които ни е оставил за избора на призвание:

“Безброй хора са запознати с духовната енергия в живота, но малко умеят да я ценят, да я изживяват и използват според нейната основна ценност. Тези малко хора гледат на живота, като на нещо с недосегаема ценност; и липсата на удобство и радост не вреди на пълноценното благо, нито на всеотдайността на съществуването, което са си избрали и което е тяхното звание. Часът на избора на тяхното звание е момент на размисъл и променяне на техния живот, едно щастливо, ново начало и продължение на техния живот, който занапред ще бъде воден от серия размишления от общ характер и от добрата воля. Този час е тържественият момент, когато в тях се заражда съзнанието, че близките грижи и несигурности трябва да спрат и да се разрешават в съкровеното убеждение на Благодатта, която действа навсякъде, укрепвайки ги, за да могат леко да преодолеят това, което им се струвало непобедимо.

За това няма момент в нашия живот, за който да си спомняме така живо и съкровено, в който Бог ни е говорил, момент, който отведнъж събаря и превъзмогва всичко останало в живота ни. Върху нас се стоварил приливът от Божията благодат, която минава направо през нашето сърце. Нечувани надежди са обсадили бедното ни сърце! Бог ни е притиснал по-близо до себе си и ние се чувстваме веднага признателни. Внезапно се чувстваме развълнувани от общението с Вечния… докоснали сме Недостижимия, душата е изпитала Бог. Отговорили сме на Неговия Зов, Поканата Му е била приета. Влезли сме в Божията свита!
От това, което е било казано, следва, че званието ни означава: вътрешно избавление, себеотрицание, избор на единственото необходимо, по-ясен поглед върху Бог и голяма любов.

Правилник, предписания, външни упражнения, часослов и размишление трябва съществено да поощрят званието ни; с една дума: званието трябва да изпълва целия ни живот. Колко хора има с механично и материалистично мислене, които с ежедневните си чужди на Бога занимания носят прекомерно против волята си всекидневния си товар! В нашето звание не съществува това разцепление на две. Ние сме уверени, че живеейки и работейки в духа на званието си, се движим винаги в благоволението на Бога. Ето защо се вижда ясно къде и какво правим. Вътрешният дух, духът на вяра оставя особен отпечатък върху цялата ни дейност.

От друга страна би било още и невярно да си въобразяваме званието си и монашеският живот, като много часове на дълбоко спокойствие. Не са толкова много, както би могло да се помисли. И това не е чудо. Влизайки в манастир, ние не сме изоставили лагера на битката: напротив, започнали сме по-трудна битка. В религиозния живот се отнася за търсене на начин да достигнем съвършенството и затова трябва да се овладеят много висоти от духовния живот. Каква тежка борба ще бъде срещу собствената ни слаба и покварена природа. Понякога съмнението ще ни довърши, духът на света ще ни обхване, умората ще ни притисне. И после този строг ред и тази безпощадност в служенето на Христос! Наистина това прилича понякога на едно отричане от хиляди възможности! Но има по-лошо още! Има моменти, когато едно съмнение не само в целта и пътя, който ви води, но още и в собствения ни път, когато нашият живот изглежда препълнен от опущения, забавяния и низости, когато волята става все по-слаба и строшена, когато душата изглежда така суха и отдалечена от Бога! И въпреки това трябва да вървим все напред към целта, да работим, да се молим, да се изповядаме, да се орязваме, да страдаме все отново… докато паднем изтощени… но падаме в Божиите ръце! Така иска Бог!… И само тогава нашето отдаване Богу ще бъде пълноценно, ако значи сме били подкрепяни от Божията благодат, която прави в нас всичко живо и ценно. Ние достигаме тази висота, за която Павел казва: “Не аз живея, но Христос живее в мен!…Не аз избрах Бога, но Бог ме е избрал и ме е водил”! Моята дейност няма значение, но, ако целта на моите действия е Бог, те имат почти безкрайна стойност. Трябва да се убедим в тази истина, която ще ни направи свободни и ще ни държи далече от всяко нещастие, униние и съмнение. И Истината ще ни избави. Изкачвайки се към върха обаче, ние не трябва да търсим да се доближим само да небесата, но от там да хвърлим още един по-добър поглед върху съществуващия свят, там където Христос има нужда от нас, за да изгради Своето Царство. Това е върховата точка на нашето звание: да приемем Христос като Спасител на душите си и да Му помагаме колкото ни е възможно да бъде Спасител и на другите. От Бог ни е възложена задачата като строители на Неговото Царство на земята. В този смисъл всяка наша най-малка въздишка в Името Божие е пред неговото лице един камък за изграждането на Неговото Царство.

Приключвам с думите на Св. Павел: “Вървете според вашето звание”! Възвишено, високо, почтено е още и свято вашето звание! Ще получите стократно повече блага отколкото сте оставили и освен това ще имате живот вечен.”

Откъс от Духовните упражнения,
проведени от Бл. Евгений Босилков
на сестрите Бенедиктински през 1938 г.